На 20 март от 19.30 часа ще се състои юбилейното

 

На 20 март от 19.30 часа ще се състои юбилейното 50-то зрелище на спектакъла „ Дневникът на един вманиачен “ по Гогол  на Театър „ Кредо “ на сцена на Театър 199 „ Валентин Стойчев “. 

 

 

Премиерата на „ Дневникът на един вманиачен “ на 17 октомври 2015 година отбелязва 50-годишния празник на знаковия столичен „ Театър 199 “, който е копродуцент на спектакъла и на чиято сцена той се играе с триумф от премиерата си до през днешния ден.

 

Спектакълът е отличен с номинации за национални награди „ Икар “ (2016) и „ Аскеер “ (2016), премия на интернационалния фестивал на моноспектакъла „ БГМОТ “ в Габрово (2016) и премия на интернационалния фестивал „ Пиеро “ в Стара Загора (2021).

 

„ Дневникът на един вманиачен “ e демонски комичен и печален театър за лудостта да проявиш достолепие в свят, миришещ на хилядарки. 

Режисьор на спектакъла, създател на сюжета и съавтор на сценографията е Нина Димитрова.  Публиката у нас и по света познава нейния неповторим креативен почерк в знаковите спектакли на Театър „ Кредо “ - „ Шинел “ по Гогол, „ Каквото направи дядо, все е хубаво “ по Андерсен, Дневникът на един вманиачен “ по Гогол, „ РевизорЪт “ по Гогол.

 

„ Дневникът на един вманиачен “ по Гогол е ослепителен образец за сполучлива креативна полуда, способна да разрушава клишета и да основава нови, невероятни светове. Със своя  театър Нина Димитрова основава нова звезда в българския спектакъл – Стелиан Радев.

 

„ Дневникът на един вманиачен “, майсторски предпазен от Стелиан Радев под брилянтната постановка на Нина Димитрова, към този момент 8 години потвърждава, че няма „ дребни хора “, има хора без въображение. 

През 2022 година се състоя сполучливата интернационална премиера на

 

„ Дневникът на един вманиачен “ на фестивала „ Транс/Мисия “ в гр. Жежув, Полша, на който и интернационалната аудитория прибавя своите бурни овации за спектакъла. 

 

Година преди да тикне 23-годишния Стелиан Радев в лудницата на Гогол, Нина Димитрова отваря за своя студент от НАТФИЗ клетката на именития „ Шинел “ по Гогол, в който двамата актьори към този момент 10 години бранят свободата на човешкия дух, у нас и по света. През ноември 2022 година, дружно с Театър 199 „ Валентин  Стойчев “, двамата актьори означават 30-тия празник на не остаряващия Гоголев „ Шинел “ и на Театър „ Кредо “, трансформирал се в емблема на самостоятелния спектакъл у нас.

 

Преди броени дни Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “ разгласи, че присъжда огромната премия на името на Георги Калоянчев „ Златен кукерикон “ за 2023 година на Нина Димитрова за трите сполучливи креативен десетилетия на учредения и управителен от нея Театър „ Кредо “, разнесъл славата на българския спектакъл и просвета по света.

 

Допълнителна информация

 

Отзиви за спектакъла „ Дневникът на един вманиачен “ по Гогол на Театър „ Кредо “

 

„ Уникално! “, „ Разтърсващо! “, „ Невероятно зрелище! “, „ Впечатляваща режисура! “ – това са част от реакциите на публиката след премиерата на постановката по класическата творба на Гогол „ Дневникът на един вманиачен “. Щипка романтика, фин майсторски комизъм и виртуозно боравене с декора. Съвършено нов облик на познатия герой – лиризъм и сантиментална усмихнатост, която го прави симпатично-привлекателен по един неповторим метод. „ Гениално “ – възкликна някой в залата и в действителност. Гениален прочит и съвършена игра, оставяща оня привкус на наслаждение, който те кара, излизайки от салона да си кажеш: „ Истинското изкуство е това чувство за духовна приятност, която допира всичките ти сетива, гъделичкайки мисловните кафези, карайки ги да работят, да усещат, да работят “. И аз бях там, гледах, смях се, плаках, съпреживявах, ръкоплясках, до момента в който ръцете ме заболяха. Преживяване, което зарежда със наложително нужната доза полуда, с цел да можем да продължим да бъдем естествени в един неособено естествен свят. Подарете си нематериалност, осъществена автентично, талантливо и с усет, заслужавате го! ЖИВОТЪТ ДНЕС, БЪЛГАРИЯ, 2015

 

„ Дневникът на един вманиачен “ е едно от събитията в българския спектакъл. Събитие, което евентуално ще има шанса да покори и света. Като един съвременен Пигмалион, Нина Димитрова извая своя жива скулптура – представлението „ Дневникът на един вманиачен “ по Гогол. Направи го със размах на древен мъдрец и фантазьор от бъдещето и сподели силата си на създател, който умее да вълнува. И съвсем като пъзел на Пратчет, всяка дребна песъчинка от нейното изкуство има тъкан от смисли. Безкрайно е удоволствието да гледаш на сцената артист, чиито качества могат да бъдат развити по този начин още при започване на неговия път в театъра. Нина Димитрова явно е пътеводителят на един нов космически стопаджия към огромното изкуство. ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ, БЪЛГАРИЯ, 2015

 

„ Дневникът на един вманиачен “ по един реформаторски, оригинален метод. Бях толкоз впечатлена, че най-вече ахках, охках и възклицавах, до момента в който вътрешно се чудех дали нещо не съм в ред, че по този начин стремително минавам от положение на зяпналост, през положение на смях до откровено предпочитание да заплача. Нина Димитрова, тази вълшебница,  е взела едно велико класическо произведение и го е прочела по този начин, както аз бих желала да ми звучи – с доста финес, доза необходим комизъм и нюх към детайла. Гледаш и се потапяш в оная полуда, която клокочи в теб самия и крещи – ама, апелирам ви, аз съм крал, аз имам фантазии, аз имам гении, аз СЪМ. Аман от нормалност, която ни влудява. И лудостта става красива. И лудостта става притегателната мощ, която манипулира сетивността ти. Гениално решение, гениална сценография. Усетът на Нина за избор на артист е неоспорим. Уверена съм, че в случай че в залата на първия ред седеше Гогол, щеше да приветства бурно играта на младия надарен артист Стелиан Радев. Страхотна Нина, страховит Стелиан! И вярвайте ми, огромен кеф е да гледаш! Особено в случай че носиш онази здравословна очарователна полуда в себе си.БЛОГ.БГ, БЪЛГАРИЯ, 2015

 

Постановката на Нина Димитрова е въодушевена палитра от безподобен комизъм, пленителна досетливост и трогателна лиричност. Нейният прочит на „ Дневникът на един вманиачен “ потвърждава, че колкото и сгрешен да ни се коства светът, той може да бъде магически, стига да имаме сетивата да го разпознаем и като подобен. DIR.BG И БНР, ПРОГРАМА ХОРИЗОНТ, 2015

 

Нина Димитрова е съумяла да сътвори спектакъл-шедьовър, в който е впрегнала до дъно големия капацитет на един 23-годишен артист. Четейки гениалния текст на Гогол през очите на няколко надарени актьори, фенът попада в свят, основан от… велкро. Една българка е съумяла да внедри тези лепящи се едно за друго части, трансформирайки ги в какво ли не – десетки неща, които безусловно се сменят пред очите ти като в анимация. Винаги когато виждам зрелище на Нина Димитрова, ме вълнува това до каква степен може да стигне нейното въображение в сценографията и режисурата, и изобщо в метода, по който тя прави спектакъл. Откъде се въодушевява и от кое място идва чувството за тази брилянтна импровизация, която в действителност е въпрос на съвършена подготовка? Спектаклите й са изпипани като часовников механизъм, в тях няма ненужно придвижване, няма непотребна дума, сценографията оживява и се трансформира в сътрудник на артиста, с помощта на неговото боравене с нея. Много въображение, труд и формализъм в един театър, разпрострат до съвършенство и с обсег. Гениално и просто. БТА И ВЕСТИ.БГ, 2015

 

Насладете се на един страховит театър!‼ HEY EVENT,БЪЛГАРИЯ, 2015

 

Спектакъл - поръчка за театрално отличие за надарената режисьорска работа на Нина Димитрова. Висш пилотаж. Публиката потъва в измисления свят на Попришчин, който се явява неговия щит против безпощадните офанзиви на действителността на открито. Зрителите напряко не имат вяра на очите си по какъв начин болничната стая на героя внезапно оживява. За този „ вълшебен “ ефект голям принос има изобретателната сценография. За оформлението на помещението са оползотворени хиляди метри велкро, от което са направени множеството детайли, разпръснати върху стените, благодарение на които актьорът „ рисува “ или напряко скулптира виденията на героя си. Публиката е респектирана от многофункционалността на артиста Стелиан Радев, от който се изисква цялостно обединение с персонажа, само че в същото време и да покаже умения на приложник. СЕГА, БЪЛГАРИЯ, 2015

 

Гоголевският комизъм е изострен и режещ, а в спектакъла на Нина Димитрова тази заостреност е смекчена със благосклонност и деликатност към нещастно влюбения мечтател, чиито опити да промени несправедливия свят са симпатични даже в лудостта си. Спектакълът връща вярата в театъра като непринудено изкуство на импровизацията, чиито корени са в чистата наслада от Играта, изпитвана единствено в детските години. Стелиан Радев приковава вниманието в продължение на час и половина с яркото си наличие. Тайната е в мощно рефлективната актьорска природа, която съумява да се слее с шизофреничния облик на чиновника Аксентий Иванович Попришчин. Във въодушевеното осъществяване на младия артист този изумителен персонаж стои по едно и също време типичен и съвременно. СОФИЯ ЛАЙФ, БЪЛГАРИЯ, 2015

 

„ Разчупвам клишето, че „ Дневникът на един вманиачен ” би трябвало да се играе от доста прочут към 40-годишен артист “ – това сподели създателката на спектакъл „ Кредо ” Нина Димитрова след премиерата на спектакъла. Всъщност тъкмо по този начин си мисли и публиката. Плахост и сантиментална смелост се сменят по лицето на артиста (фактът, че той е млад, придава неподозирани черти на образа). Стелиан се разпростира мощен и разнолик, редувайки полюсни положения: зад рамото на дребния човек – смачкания служител Аксентий Иванович, наивно влюбен в дъщерята на шефа си, наперено се изправя въображаемият крал Фердинанд Седми Испански – велик художник и горделивост за поданиците си. В прочита на гениалната трагикомедия лудостта е метода човек да възвърне и резервира достолепието си. Изобретателната сценография на Нина и Зуека е от стотици метри велкро – върху сивия декор на болничната стая Попришчин рисува, лепейки и отлепяйки елементи, превръщащи се в каквото фантазията му изиска. НОВИНАР, БЪЛГАРИЯ, 2015